Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2016 18:29 - Драмата на моят живот
Автор: azsumbre Категория: Други   
Прочетен: 1643 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Една тъжна история.. Историята на моето съществуване..      Първо бях малтретиран от баща си. Той е насилник и перфекционист. Човек, който не приема нищо друго освен собствените си болни амбиции. Тормозеше майка ми и мен години наред. Не е спирал да ходи по жени, да си купува дрехи, мазила за лицето, за да изглежда привлекателен. Просто той е човек на безграничната фантазия.     Майка ми го търпя цели почти 19 години, раздели и събирания имаше стотици. При него не можеше да се издържи повече от няколко дни и бягахме. Следваха заплахи. И общо взето така. Така израснах.  Имам и по-малък брат с 4 години и половина. Откак той се роди започнаха да ни делят, той беше техния любимец, а аз отхвърлен. Имахше скандали, караници. Баща ми идваше и ме биеше. Винаги брат ми беше защитения. Той израсна агресивен, самовлюбен, също като баща си. В крайна сметка майка ми и баща ми се разведоха по взаимно съгласие когато бях на 19. Баща ми се отрече от мен. Заживяхме тук при баба ми. Но проблемите не свършват.  Имам вуйчо (брат на майка ми) който е алкохолик. Години наред прави панаири, с ножове ни е плашил. Стигали сме до сблъсъци с него. Отделно имаме други роднини живеещи до нас, които са лоши хора, интриганти, мразят ни. С тях години наред имаме проблеми.  В училище бях аутсайдер, подтиснат и унижаван от съучениците си. Успях да завърша едва 8ми клас и психиката ми се срина, бях на хапчета. Правех нервни кризи. Никой не ме разбираше. Растях саможивец, майка ми рядко се интересуваше как се чувствам, брат ми беше важния. А той създаваше интрига след интрига. В нас беше ужас. Немотия, скандали, проблеми. Майка ми и брат ми слава богу се изнесоха на квартира преди една година. Брат ми постоянно се кара с майка ми, създава си проблеми с хора, дразни се. Майка ми се чуди какво да го прави. Тя не е добре със здравето, има куп болести. Едва смогва да гледа едни болни хора за някакви 300 лв.. Аз тук живея с баба ми и вуйчо ми. Той пие от време на време. Баба ми е черноглед човек и постоянно или чумосва и мърмори, или говори лоши неща, караме се. Аз развих паник атаки, чувство на страх, срам от хора, трудност да комуникирам, кошмари на сън, чувство на изтощение , постоянни панически мисли, тежест в главата и сърцето. Въобще те разбиха живота ми.     Майка ми преди няколко години вкара в дома ни някакъв друг мъж. Той се представяше за велик, обещания даваше всякакви. Едва ли не, се представяше за спасител на семейството ни. После се оказа престъпник и лъжец, с криминално досие в полицията, вкара семейството ни в борчове, изричаше лъжа след лъжа. С брат ми се караха системно. Накрая успяхме да го изгоним от къщи...     Това е само накратко споделено ... Но не е всичко. Целият ми живот е низ от такива събития.     Стана 4 години по ред, стане ли топло времето, си събирам багажа и се махам от нас. Търсих спасение къде ли не - по организации, институции, хора. В крайна сметка скитах и ми се случваха ужасни неща.. Попадах сред хора които искаха да злоупотребят с мен, вместо истински да ми помогнат, също и от секти щях да бъда подведен. Ставаше така, че по две седмици съм бил на пътя, оставах нощем по чакалните в жп гарите. И се принуждавах да се връщам отново тук, защото не се издържаше.. Веднага след връщането ми, нещата ставаха още по-зле. Тук аз нямам нито развитие, нито живот..     Опитвал съм над 10 пъти да започна работа и всеки път историята се повтаряше - щом попаднех на работно място, започвах да се паникьосвам, забравях какво трябва да правя, ставаше ми лошо и се провалях...     2012та или 2013та година (не съм много сигурен) беше първото ми заминаване от нас. Първия сериозен опит в търсене на изход извън досегашната ми зона. Отидох в София. Там ме посрещна един приятел, с когото отидохме до няколко институции да алармираме за моето положение. Две от тях бяха затворени, от третата казаха че за момента не могат да направят нищо, въпреки че им се каза, че съм на улицата и нямам изход, а не искам да се връщам обратно. Този мой приятел беше твърде странен, каза че живеел там на квартира с друг човек и няма как да ми позволи да остана там поне за ден-два. Впоследствие намерихме едно мотелче, където дават стаи, той плати 10 лв. за да пренощувам в стая. Но в стаята имаше три легла и освен аз, имаше още две момчета там. Те се оказаха от турски произход, ислямисти по вероизповедание с доста плашещ вид. През цялото време говореха за наркотици, проституция, разпитваха ме какъв съм и ме гледаха странно. Разбрах, Усетих че не трябва да оставам в тази стая с тези хора. Единия имаше нож на кръста си.  Набързо напуснах стаята и цяла нощ изкарах навън. Беше студено. Тягостно. В крайна сметка отсъмнах. На другия ден пак обикаляне и нищо не се свърши. Този мой приятел каза, че не може нищо повече да направи за мен и само ми услужи с пари за да си хвана транспорт за обратно. Тоест това беше първия неуспешен опит и страх който изживях. Слава Богу , че нищо лошо не се случи.      Няколко месеца по-късно с мен се бяха свързали едни хора от Бургас. Семейство - мъж и жена с дете. Жената се свърза с мен и ми даде обещание, че ще ми помогнат. Каза ми, че на първо време ще ме приемат да живея при тях, докато се отърся малко и ми намерят някакви варианти за препитание. Говорихме известно време и накрая отидох. Видях ги хората, на пръв поглед всичко изглеждаше добре. Отидох в тях. Настаних се. Обещанията бяха големи. Два дни по-късно, тези хора започнаха да се държат по ужасен начин с мен. Първо ми издаваха нареждания, правех всичко в тях - чистех, хранех им животните, пазарувах. Те се връщаха от работа и всичко им беше нагласено. И пак бяха недоволни. Жената постоянно ми говореше колко са властни, как мъжът ѝ бил хакер и разбойник и нямал страх от никого, как ако нещо ги излъжа ще ме намерят където и да отида и ще ми се случи нещо ужасно. Тоест те вместо да ми помагат, ми всяваха още страхове. Мъжът беше с доста внушителен вид и постоянно ме обвиняваше че се оплаквам, да съм се взимал в ръце, те изобщо не разбираха моите проблеми и страхове. Вземаха малки котета от улицата, караха ме да ги храня със спринцовка с мляко, аз се грижех за тях, но те умираха.. И те ме обвиняваха, че аз ги уморявам.  Имаха също някаква тяхна приятелка, която им говореше против мен, тя от самото начало не ме хареса и създаваше интриги. Накрая посред нощ ме изгониха от там със заплахи, с обвинения че съм чакал на готово всичко, че съм лъжец и какъв ли не ме изкараха, без да имам вина. А те бяха тези, които поеха отговорност и обещаха да се държат с разбиране към мен и проблемите ми. И въпреки всички усилия които аз положих, накрая пак бях лошия. Тоест отново последва провал и пак връщане назад. Това е втория случай на неуспешен опит за спасение в моя живот.      Малко след това (някъде два месеца по-късно) научих за някакъв център - комуна, където приемат хора зависими от наркотици, както и всякакви други с проблеми, които нямат къде да отидат. Приемат ги там на доброволен принцип, осигуряват подслон, дрехи, храна и прочие. Работи се там. И си живеят хората. Не се пуши, не се пие там. Дори телефон и пари ако имаш, ти ги взимат след като постъпиш там. Това е време в което един вид се лекуваш. Това лечение протича в пълна изолация от света.  Комуната е религиозна. Там са хора християни. Акцентира се върху вярата в бог, в Исус Христос. И чрез вяра, хората там се лекуват и поемат нов път. Провеждат се религиозни сбирки, говорят проповедници. И така нататък. Отидох там. Посрещнаха ме и ме приеха веднага. Там имаше поне 30-40 момчета и мъже. Всички с ужасни истории. И там намират утеха и покой.  Посрещнаха ме радушно. Споделяха ми някои, че вече месеци са там и се чувстват обновени, с коренно друго мислене. Режима е строг - ляга се вечер, не по - късно от 10, става се сутрин в 6. Взема се душ, после закуска и следват занимания в Комуната. Някои са в дърводелския цех, други са в перилното помещение, трети чистят стаите и прочие. Но там се говори само за бог, за дяволи и прочие. Нямаш право да излизаш никъде, нито да пушиш. Аз се психирах много и Усетих че не съм за там. Изявих желание да изляза, те се опитаха да ме убедят да не излизам, защото това било божие място и бог ме е пратил там, а сега дявола ме кара да напусна, защото не иска да бъда там. Но аз бях непоколебим и излязох.    След това ме оставиха на Централна гара София. Останах отново ей така без нищо, навън, без ясна алтернатива какво ще правя. Оттам се свързах по Интернет с една жена, която имах във Фейсбука си от известно време. Тя се представяше за дете - индиго, това е вид духовна философия.. Те се приемат за нещо по-висше от другите хора. Пак е нещо като религия. Говорили сме с тази жена, тя ме разбираше уж... Писах ѝ че съм навън, че няма къде да отида. Тя ми каза, че в момента е в Лондон, провежда семинари. След това каза, че може да ми изпрати някакъв неин човек който да дойде и да ми осигури подслон за момента. Притеснявах се много защото не знаех какво да очаквам. В крайна сметка дойде някакъв човек, с  една кола с тъмни стъкла. Каза ми да се качвам и да не се безпокоя оттук нататък за нищо. Качих се. Този човек кара, кара.. Накрая стигнахме до някакъв квартал, пред някакъв блок. Слязохме. Качихме се в един апартамент, където ни посрещнаха две момчета, на около 30-тина години. Влязохме. Тези хора бяха някакви сбъркани, за пореден път попаднах сред такива хора. Държаха се за ръце тия двамата, смееха се някак странно, явно бяха хомосексуални. Имаше на секцията някакви шишенца с течности. Говориха ми, че правят експерименти. Казваха че след време ще мога да ги пробвам. Представяха се за някакви осведомени души... Тръпки ме побиха.  Оттам, се чудех как да се измъкна. Наложи се да измислям истории, че трябва да се върна на гарата защото имам среща с близък човек който ще пристигне там. Обясних, че трябва от него да взема едни мои неща и че той знае, че съм в момента там... Всичко това, само и само да мога да се махна от въпросната плашеща обстановка. Тези хора не искаха да ме пускат, Говориха ми да седна, да се успокоя, че няма нужда сега да излизам. В крайна сметка им казах че ми се налага и после мога да се върна. Така успях да се измъкна от там. Слее това се чух с майка ми по телефона, без да ѝ давам излишни подробности. Тя ми изпрати пари по едно чейндж бюро, за да мога да се върна обратно. Това беше поредния провал в моя живот.    Въпросните хора ми звъняха после, аз не им вдигах. Щастлив бях че отново успях да се измъкна от злото. А онази жена, където ми изпрати този мъж с колата, я търсих да ѝ пиша, да поискам обяснение при какви хора тя ме изпрати...но видях че ме е махнала от листата си. И разбрах каква е цялата работа.      След този случай последваха отново няколко месеца месеци тук...в старата ужасна обстановка. Проблеми и гадости.  И вече през 2014-та година, отново бях заминал. Беше лятото. Отидох в Пловдив. Там бях две седмици плътно по улицата в търсене на изход. Оцелявах много трудно. Едната вечер ме нападна някакъв наркоман от ромски произход с нож . Едва успях да реагирам, блъснах го и избягах.  Два дни по-късно някаква друга жена ме беше насочила към някаква църква, изпрати някакъв пастор (проповедник) да дойде и да говори с мен. Въпросния проповедник дойде. Отидохме във въпросната църква.. Евангелска църква. Там този пастор не престана да ми говори колко съм грешен, как има демони в живота ми, защото не вярвам в Исус.. Повтаряше ми как само вярата ще ме спаси. Той трябвало да се моли за мен. Главата ме заболя от фанатичните теории, които ми изговори този човек. Накрая ми каза че там до църквата има една стая. В тази стая имало някакво друго момче и можело да остана и аз там, да делим стаята. Момчето обаче което беше там отново се оказа от цигански произход и беше с нож. Пастора тогава беше излязъл и аз отидох да си оставя нещата в стаята. Това момче въпросното започна да ми издава команди, казваше да съм  мирен, много да не разпитвам, защото не отговарял за действията си. Същевременно обаче, той ме разпитваше за всичко. Накрая ми писна, взех си нещата и тръгнах да заминавам. Въпросното момче взе да ме дърпа и да ме пита къде си мисля че отивам. Тогава вече на мен ми призля, блъснах го и му казах - "Отивам където си поискам, ти какъв си че ще ми казваш какво да правя? ". Толкова се ядосях, че бях готов да употребя физическа сила ако се наложи. После обаче този омекна и ми каза само да съм почакал пастора. Казах му, че никакъв пастор няма да чакам, това са абсолютно болни хора изгубили всякаква връзка с реалността. Напуснах сградата. Оная жена дето ме изпрати при тоя пастор, ми звъня да ме обвинява, че съм с дявола, че си измислям истории за да не остана в църквата. Опитах се да обясня на какво място съм попаднал, тя не ме разбра изобщо. Слушах само, че това момче било много добро, пастора го знаел, аз съм си бил измислял. Така ме обвиниха, отново без вина. Последва поредния провал...      След това последва отиване в Стара Загора.  Бях отишъл там, тъй като ми казаха за някакъв център пак, където помагат на хора... Обясниха ми го долу-горе къде се намира този център. Всъщност обаче, такова нещо така и не успях да намеря. Накрая един случаен човек когото срещнах по пътя, ме насочи към някаква мисионерска църква (отново църква), където разбирали хората и им помагали. Отидох и намерих въпросната църква. Оказа се църква на Христос и светиите от последните дни. Така наречените Мормони. Това не е християнска църква, а разклонение, секта, което се крие под идеите на християнството. Те си имат коренно други разбирания за света и хората...  За жалост аз попаднах там. Още с влизането се чуваше странна музика, подтискаща.. Все едно оплакват мъртвец. Някакви странни лица виждах, които ме гледаха уплашено... Стаи доста имаше там. Дойде някакъв си пастор, този, който е главния там... Той започна да ме пита за какво съм дошъл в църквата и тъкмо започнах да му споделям, когато ме прекъсна и каза: "Стоп, стоп. Не ми казвай нищо повече. Сега се качваме след малко горе, там има много ангелчета и демончета, ще се забавляваш много. Ние тук си устройваме купони до зори. Работа има. Ако нещо сгафиш, ритаме по стълбите!".....  След тези думи и това държание аз тотално изпаднах в шок и недоумение. Къде пак ме насочиха...    Там настрани седеше една стара жена. Когато пастора се оттегли, тя тихо се доближи и ми каза: “ Бягай от тук, момче. Този лъже, това е ужасно място! "   Казах ѝ тихо на жената: "Благодаря Ви."    След малко пастора отново дойде и ме попита готов ли съм.. Казах му, че само ще отида до един познат който живее наблизо, да си взема едни дрехи и да го попитам по една работа нещо и се връщам. Той ми каза "Добре, отивай. И гледай да не те чакаме много, да не се налага да те търсим после"....    Това съвсем ме уплаши. Излязох. Оттам бяг в дъжда, от единия край на града до другия, докато стигна до жп гарата... И отново същата история... -страх, отчаяние и на улицата...      Всички тези напразни и отчаяни опити които направих за измъкване от ситуацията си, бяха пълен провал.  Всеки от тези хора искаше по-скоро да ме изманипулира, отколкото истински и от сърце да помогне.  На семейството си не съм казвал къде съм бил, в кои градове и прочие. Те знаят само отчасти за някои неща.  Но вече като кажа че ще заминавам, виждам как те изобщо не ми вярват че ще се справя.. Веднага се започва с думите: "И къде ще идеш? По пътя не се седи. Кой ще е тоя дето ще те приеме и ще ти осигури добър живот? Ще скиташ и пак ще се върнеш!" Така ми казват и започваме да се караме, защото веднага им казвам, че те са ме докарали до тук, до това ужасно положение .. И сега вместо да ми пожелаят успех, те ми говорят черногледо и с присмех...       Накратко казано, от 2012та година до сега (вече сме края на 2016та) това са цели 4 години време, ИЗГУБЕНО от живота ми! За това време досега, ако истински бях намерил път в живота си, ако бях попаднал на читави хора, можеше да съм доста напред и вече да живея друг живот, нямащ нищо общо с това мрачно минало. А ето, сега съм още повече в дупката и изход няма.    Много ми е трудно положението в настоящият момент. Бих казал изключително трудно и деликатно. Тук (вкъщи) съм вече половин година - 6-7 месеца.. За тоя период от време се стопих... Отслабнах драстично, сънят ми е много лош, сънувам кошмари - кръв, убийства, насилие, гадни образи, бягства.. Какво ли не. Щом стана от сън се чувствам уморен вместо отпочинал . Носът ми е от една година все полузапушен и горе челото ме боли, имам тежест някаква там, както и в гърдите, в областта на слънчевия сплит.. Имам натрапчиви мисли, чувства на паника и страх, както и мисли за самоубийство.  Тук, където живея е пълно с хора енергийни вампири, които сякаш ми отнемат жизнените сили. Имам съседи клюкари, интриганти. Вуйчо ми пиянства системно. Баба ми е жена която постоянно говори негативни неща , чумосва и какво ли не. В тази стая вече се побърквам и съм като под домашен арест.  Единствения човек при когото ходя да пия кафе и да поседим е един мой съсед - малко по-малък от мен на възраст. И там обаче се натоварвам. Този съсед се събира с пропаднали хора , пуши марихуана, пие.. Понякога имаме спорове с него, той изобщо не ме разбира и не може с нищо да ми помогне, защото сам той се намира в блатото.  Освен това двама лъжци от тук, ме измамиха, имам да вземам 45 лв от тях, не ми ги дават вече две седмици.  Майка ми е зле, куп проблеми има с брат ми, който само върши необмислени неща, посяга ѝ, карат се. Сума ти хора го търсят да го бият, тя го укрива в квартирата. Той заплашва хората. Баща ми от друга страна се обаждал със заплахи, той е абсолютно психопатичен човек.  С две думи - никакъв живот тука. Всичко е един огромен хаос и с всеки ден става по-зле и по-зле.  Липсата на жена и интимност също ми действа много унищожително, имам нужда от ласки и женско внимание, а ги нямам.  Живота ми е абсурден и лишен от човешки преживявания. Искам вече да се спася, за това се боря от няколко години насам и не мога да го постигна.    Получава се нещо много парадоксално. От една страна горя от желание да се оправя в живота, да напусна тази жестока среда, да започна да живея нормално.. Но от друга ме е сковал страхът - страх от промените, от хората, от намеренията им... И когато се появи някаква възможност си мисля, че отново някой иска да ми стори зло, да ми навреди. Все пак досега все така е ставало. И действията ми отново се парализират. Не знам какво да правя. На мен от дете ми се говори, че света е лош, че всичко е лошо, че няма да се справя. И заради насилието и подтиснатите емоции, затова и са може би кошмарите ми насън, развих тия травми...  Но в случая ето как постъпват хората с мен.. Моментът в който видят че се страхувам и ме изпълва чувство на обърканост, вместо да проявят разбиране и да ми помогнат да го преодолея, те ме съдят, създават си техни проекции в главите. Казват "Ти си играеш с нас. Ако си наистина на зор, няма да правиш така".. Никой не иска да разбере как се чувствам, след като цял живот съм расъл в унищожителна среда. Други пък искат да ми натрапят убежденията си, религиите си, а аз искам просто да живея, да ми се помогне да си поема живота, не искам някой да ме дресира според собствените си представи. Искам да бъда приет какъвто съм. Аз си имам мои собствени чувства , разбиране и начин на живот , защо хората не искат да разберат това?  Защо постъпват така? По този начин те само засилват моите опасения, но не ги премахват... Дори имаше една жена която ми предлагаше помощ, но тя буквално ми поставяше срокове, не ме изслушваше, не разбра изобщо притесненията ми. Друга жена пък ме беше нарекла измамник и слуга на сатана, а преди това пое отговорност да ми помогнат. Когато разбра че имам различно от тяхното мислене и искам малко време да асимилирам ситуацията, веднага станах лош и веднага понесох какви ли не определения. Сякаш тези хора не могат да виждат , нищо не виждат отвъд религиозните си и идеалистични представи. Не осъзнават че за човешки живот става дума.  Обяснявам им всеки път, че съм много пъти лъган, предаван, подвеждан...и ми е трудно да се доверя. Споделям им на какви хора съм попадал. И те пак ми преиначават думите и отнасям нападки. Казвам им: Чуйте ме просто. Аз съм чувствителен човек. Трудно ми е с промените. Искам изход, желая го с цялото си сърце.. Но ме е страх от непознатото, от провала...    А те си съставят някакъв техен план и искат всичко да върви по него. Когато се обърка нещо, вместо да останат до мен и да се търсят други решения, просто ми обръщат гръб. И следва - оправяй се сам ....    Иска ми се все още да вярвам, че решение и изход, реален изход от това положение ще дойде... Обаче след толкова години липса на какъвто и да е напредък, след толкова ужаси, вече надеждата ми става все по-тънка и не знам докога ще мога да издържа..  Благодаря за прочита на моята житейска драма...   



Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: azsumbre
Категория: Други
Прочетен: 12518
Постинги: 2
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031